На 01.08.1938 г, местните първенци в с.Гара Пирин се събират при кмета, г-н Величко Кулев и вземат историческото решение, костите на загиналите около днешна Кресна офицери, подофицери и войници да бъдат положени в бъдещ храм паметник и костница "Св.Иван Рилски".
За почетен председател на инициативния комитет е избран единодушно Неврокопският митрополит Борис, а за председател се спират на свещеник Димитър Попов. Членове на църковното настоятелство са Пешо Бояджиев, Васил Гигов, Костадин Вангелов, Захари Тодоров, Тодор Марков и Янор Марков, а подгласници са Йордан Сапунджиев, Костадин Сандански и Костадин Андреев.
Основен ктитор на изграждането на костницата в бъдещия храм е Министерството на войната на Царство България. Със заповед 120 от 17.03.1939 г., Министърът на войната, генерал - майор Теодоси Даскалов, разпорежда да се отпусне помощ от 50 000 лева на името на Председателя на комитета (вероятно свещеник Димитър Попов) за изграждането на костницата и в нея да бъдат прибрани костите на около 500 български войници, загинали в района.
Храм-паметник и костница "Св.Иван Рилски", гр.Кресна, е изграден за рекордните две години. Строителството започва през 1939 г., а на 01.11.1941 г. е осветен за служение с голямо празненство от приснопаметния неврокопски митрополит Борис.
Иконостасът е дело на майстор Петър Кушлев от София, а повечето икони са изписани от Апостол Негриев Фръчков от с.Галичник (днес в Северна Македония).
Не е известно какви мощи са вградени в престола на Храм-паметник и костница "Св.Иван Рилски", но в олтара се намира частица от мощите на Свети великомъченик Яков Персиец (Иаков Персианин).
Храм-паметник и костница "Св.Иван Рилски", гр.Кресна, е единствената църква в югозападна България, където се съхраняват кости на загинали български войни. Тя е паметник с изключително архитекстурно и историческо значение за региона.